Регистрирането на търговско дружество или едноличен търговец е необходимо условие за развиване на бизнес в Република България.

• Учредителните документи, нужни за регистриране на ООД и ЕООД, са опростени в максимална степен;

• Процесът на регистрация в Търговския регистър не е сложен;

• Разноските по регистрация са минимални;

• ООД и ЕООД могат да бъдат регистрирани с минимален капитал от 2 лева;

• ООД и ЕООД могат да стартират упражняване на търговска дейност още преди приключване на процеса по регистрация;

• Първоначалната регистрация по ДДС не е задължителна;

• Счетоводното обслужване на ООД и ЕООД е олекотено;

• ООД и ЕООД не подлежат на задължителен контрол от сертифициран одитор;

• Имуществото на ООД и ЕООД е разделено от имуществото на собствениците на капитала;

• ООД и ЕООД са отговорни за своите задължения единствено със своето имущество, а съдружниците са отговорни до размера на притежаваните от тях дружествени дялове;

• Прехвърлянето на дружествени дялове и приемане на нови съдружници е опростено в максимално възможна степен.

• АД и ЕАД са типични представители на едрия капитал и са изключително подходящи за акумулиране на значителен финансов ресурс, подчинен на осъществяването на големи бизнес проекти;

• Отговорността на акционера е ограничена до размера на притежавания от него капитал;

• Режимът на прехвърляне на акциите е олекотен в общия случай;

• Учредяването на АД или ЕАД винаги е заявка за сериозно бизнес – намерение, защото минималният капитал към момента на регистрацията е 50 000 лева;

• Допустимо е АД или ЕАД да бъде учредено и без да бъде внесен целия капитал, като в определен от закона срок той следва да се довнесе;

• Учредяването на АД или ЕАД е единствената възможна дружествена форма за извършване на определени видове бизнес;

• Поради олекотения режим при прехвърляне на акции, които не са поименни, те могат да бъдат използвани като гъвкав и мощен финансов инструмент.

Разликите между типичното АД, ЕАД и АДСИЦ са много.

В тези разлики се крият и онези предимства, които превръщат акциите, издавани от АДСИЦ в търсен инструмент за осигуряване на пасивен приход:

• Капиталът на АДСИЦ не може да бъде по-малко от 500 000 лева;

• Към момента на регистрация на АДСИЦ в Търговския регистър целият капитал трябва да бъде внесен;

• Вноските могат да бъдат единствено парични;

• АДСИЦ се контролира от Комисията за финансов надзор ( КФН ), която издава лиценз за извършване на дейност като акционерно дружество със специална инвестиционна цел;

• АДСИЦ може да емитира единствено безналични акции, които не могат да бъдат привилегировани;

• Капиталът на АДСИЦ не може да бъде намаляван чрез обезсилване на акции;

• АДСИЦ води делата си с грижата на добрия търговец. Интересът на акционерите винаги се предпочита пред интереса на дружеството;

• АДСИЦ не може да предоставя заеми, не може да обезпечава и чужди задължения;

• Паричните активи и ценни книжа на АДСИЦ се съхраняват при банка – депозитар при изключително строг контрол;

• Имотите, придобивани от АДСИЦ, се оценяват от тесни специалисти, които отговарят на съответни законови изисквания;

• АДСИЦ може да придобива и да отчуждава недвижими имоти и вземания в строго определени граници – не може да купува по цени, значително по-високи, респективно – по ниски от направената оценка;

• АДСИЦ договаря с дружества – подизпълнители управлението, поддръжката, ремонтите и подобренията на недвижимите имоти и вземанията, които придобива;

• АДСИЦ е задължено да разпределя 90 процента от печалбата си като дивидент за разлика от АД и ЕАД, които нямат такова задължение.

• Инвестицията в АДСИЦ е с изключително ниско ниво на риск;

• В АДСИЦ могат да се инвестират и малки суми със сигурна възвращаемост;

• АДСИЦ могат да привличат инвеститори, които нито имат, нито желаят да имат задълбочени познания върху инвестиционния бизнес, но разполагат със свободни средства и търсят сигурен пасивен доход;

• АДСИЦ не плаща данък върху печалбата, а инвеститорите дължат само 5 процента данък върху получения дивидент;

• Управителите на АДСИЦ по правило са тесни професионалисти и търговските операции на дружеството са добре премислени;

• АДСИЦ може много бързо може да набере капитал, нужен за инвестиране в привлекателен актив, чрез инструментите на публично предлагане на акции;

• Акциите на АДСИЦ са с обичайно стабилна цена, което разкрива опцията за генериране на необлагаем доход предвид обстоятелството, че капиталовите печалби в България не се облагат с данъци.

• Всеки търговец може да разкрие клон извън града, в който се намира седалището му;

• Клонове в България могат да регистрират и юридически лица, регистрирани в чужбина;

• Регистрацията се извършва чрез Търговския регистър въз основа на решение на собственика на капитала на дружеството, избор на управител и подаване на съответни заявления;

• Клонът има самостоятелен адрес на управление, но е част от предприятието на основното предприятие;

• Клоновете не съставят отделни баланси, но водят търговски книги като самостоятелни търговци.

• ЕТ може да регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в България.

  Според българското законодателство дееспособни са лицата, навършили 18 години, които не са поставени под запрещение. Собственикът на ЕТ трябва да има постоянно местожителство в страната – това е мястото, където лицето се е установило трайно и вписано в регистрите на съответното населено място;

• Едноличен търговец може да бъде регистрирано от чуждестранен гражданин в случай, че има разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България;

• За регистрацията на ЕТ не се изисква внасяне на капитал.

  На това облекчение кореспондира обстоятелството, че собственикът на ЕТ е отговорен с цялото си имущество за неговите задължения;

• Процесът по регистрация на ЕТ е изключително опростен, но едно физическо лице може да регистрира само един едноличен търговец;

• ЕТ има само един собственик и няма собствен капитал.

  Но в случай, че търговското предприятие се разрасне, ЕТ не може да привлича съдружници и да увеличава капитала за дейността си.

  За целта ЕТ трябва да бъде преобразуван в ООД или ЕООД;

• ЕТ може да бъде заличено по олекотена процедура – за разлика от ООД и ЕООД, които преминават през производство по ликвидация, която продължава минимум 6 месеца.

  В същото време ЕТ може да бъде заличено по искане на настойник или попечител в случай, че неговият собственик бъде поставен под запрещение.

КД и КДА имат множество общи черти:

• И при едните и при другите има неограничено отговорни съдружници (комплементари);

• И при двете има ограничено отговорни съдружници (командитисти), като при командитното дружество те притежават част от капитала, а при командитното дружество с акции – притежават акции, записани срещу направените вноски;

• Съдружниците – командитисти имат интерес да участват в командитното дружество, защото биха получили дивидент;

• Акционерите – командитисти са водени от същите мотиви. КДА е подходящо за извършването на търговска дейност, за която се изисква разкриването на представителства, На отделните представители се дава възможността да станат командитисти, което би засилил интереса от съвместната дейност с командитното дружество с акции.

• ЮЛНЦ са сдружения и фондации, посветени на дейност в обществена или в частна полза. Те са логичният избор, когато планираният проект е с идеална цел и е различен от преследване на търговска печалба;

• ЮЛНЦ в определени случаи са и единствената възможна форма на сдружаване за извършване на определен вид дейност;

• За точно определени програми за финансиране от Европейския съюз могат да кандидатстват единствено юридически лица с нестопанска цел;

• ЮЛНЦ са снабдени с определени данъчни привилегии – с данъчни облекчения се ползват дарителите – физически и юридически лица, даренията в полза на фондации и сдружения са по принцип освободени от данъчно облагане;

• ЮЛНЦ се ползват и от други преференции – например при наемане на имоти, които са държавна и общинска собственост от фондации и сдружения отпада изискването за участие в търг или конкурс;

• Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните в Централния регистър юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност чрез кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони;